Анестезия (упойка) в денталната медицина

Истинските алергии към местните анестетици, използвани в днешно време са изключително редки. Съществуват само няколко случаи, които са докладвани в света. Някои хора са алергични към консерванти в местни анестетици. В по-честите случаи обаче, хората се оплакват от неща като сърцебиене, треперене, изпотяване или прималяване, които не са симптоми на истинска алергия.
Анестезия по своята същност произхожда от латински „anaesthesia“ Думата е с гръцки произход и значи безчувственост към болка, натиск, допир, температура. Днес терминът е широко приложим в стоматология, хирургия и като цяло медицина. Той е съвкупност от действия за обезболяване в медицинската практика. Благодарение на него се извършват болезнени оперативни, диагностични, стоматологични манипулации и процедури.
Анестезията се дели най-общо на:
1. Обща анестезия – прилагат се анестетици, с които се потискат усещанията на централната нервна система. Това става с пълно приспиване на пациента.
2. Регионална – тя се прилага в различни части на тялото. Това я прави много използвана в денталната медицина.

Упойките в дентална медицина
Най-прилаганите упойки в стоматологията са три вида. При първия метод се поставя упойка между зъба и костта. Това става с изключително тънка игла, която трябва да влезе в процеп с размер между 0,2–0,3 мм. В тази зона от устната кухина има много капиляри и нишки, които поддържат зъба. Затова прилагането на тази упойка се свежда най-често до случаи свързани с изваждане на зъба.
Този вид анестезия се прилага от някои стоматолози и при правене на пломба, заради високата чувствителност в тази област.
Другите два метода за поставяне на упойката са над костта между два зъба или направо в костта, до корена на зъба. Тези два типа в денталната практика не намират широко приложение и не са използвани за постигане на дълбока анестезия.
Методът на напръскване с анестетик известен и като замразяване на определена тъкан имат слаб и краткотраен ефект. Използват се за обезболяване на конкретен участък. Често те за ползвани в денталната медицина, за да подготвят пациента за безболезнено убождането от иглата на истинската упойка.
Днес всеки стоматолог практикуващ дентална медицина използва зъбни упойки. Упойките се делят на два вида – съдържащи и несъдържащи коригиращо вещество. Химичният състав и на двата вида е един и същ. Най-често коригиращото вещество е адреналин. Неговата роля е да свива кръвоносните съдове покрай зъба и така упойката се отмива бавно от кръвта. Анестетичният ефект има по-голяма сила и трайност, защото концентрацията му по-голяма.
Адреналинът може да крие риск за хората страдащи от повишено кръвното налягане. Затова той се прилага в концентрация 1 към 100 000, адреналин към останалите части на упойката.
Анастезия с упойки от коригиращо вещество, не се поставят на хора с високо кръвно.
Винаги стоматологът преценява вида на упойката, съобразно физическото състояние на пациента.
Стоматологът може да предложи райски газ, които представлява упойка за анти-тревожност.
Местните анестетици (Caines) винаги се тестват предварително без епинефрин. Консервантите се изпитват поотделно. Ако се окаже, че наистина сте алергични, алергологът може да избере кои от анестетици могат да се толерират в конкретния случай.
Ако се окаже, че сте алергични към натриев бисулфит, може да се използва местна упойка, без епинефрин.
Ако сте загрижени за предозиране с местна упойка, стоматологът може да се приложи местна упойка на интервали. Това води до по-ниска концентрация на локален анестетик в кръвта в сравнение локалната приложена по едно и също време.